Смел млад герой, загадъчен маг, магически скъпоценни камъни и зъл повелител, облечен в толкова тежка броня, че се чудиш как изобщо се движи. Звучи ли ви познато? Shrine's Legacy, дебютното заглавие от Positive Concept Games, разчита до голяма степен на идеите, които определят ролевите игри от десетилетия. Главният герой, Рио Шрайн, се впуска в мисия за събиране на осем стихийни скъпоценни камъни за възстановяване на Меча на Шрайн, ключът към победата на злия Аклор.

Но е опасно да ходите сами — и, за щастие, не е нужно да го правите, тъй като Shrine’s Legacy, за разлика от много от RPG игрите, които са я вдъхновили, предлага както сингълплейър, така и кооперативен режим. 
 

Ретро дизайн, модерни нюанси

Ако основната идея на Shrine's Legacy звучи малко опростено на пръв поглед, това е умишлено. Идеята за Shrine's Legacy започва с приказка за лека нощ, която криейтив директорът Алън Габард разказвал на по-малкия си брат, докато са растяли заедно, като се вдъхновява от сюжета и ритъма на игрите от серията Final Fantasy и Аватар: Последният повелител на въздуха. 

Описана от Positive Concept Games като „фентъзи екшън RPG, вдъхновено от SNES“, Shrine's Legacy черпи вдъхновение от много от запомнящите се заглавия от тази епоха, като съчетава изследване на подземия с решаване на пъзел, смесване и съчетаване на популярни елементи от подобни игри. 

Със сумата от почти 37 000 долара, събрана чрез Kickstarter, Shrine's Legacy надмина целта си и се превърна в най-новото заглавие на успешната поредица независими RPG игри, като следва стъпките на Quartet на Something Classic, Chained Echoes на Matthias Linda, както и Sea of Stars на Sabotage Studio. Явно има глад за класически RPG игри, независимо дали са походови в стил Final Fantasy или, като Shrine's Legacy, екшън-пъзели в стила на The Legend of Zelda: A Link to the Past и Secret of Mana.

Подобно на другите независими RPG игри, Shrine's Legacy черпи вдъхновение от класическите игри, като същевременно запазва свежестта си чрез добавяне на съвременни влияния и преосмисляне на добре познати концепции. Резултатът е естествена еволюция на популярните преживявания в RPG игрите от 90-те години. Определящата черта на Shrine's Legacy е кооперативния геймплей, който позволява на двама играчи заедно да изследват – или един играч да превключва между Рио и Рейма и уникалните им умения и способности.

„Като се има предвид, че толкова малко RPG игри имат кооперативен режим, това помага на Shrine's Legacy да бъде забелязана“, казва Джоузеф Дюк, технически директор и един от създателите на играта.

„Винаги сме обичали RPG игрите, които те оставят да играеш с приятел“, обясняват Дюк и Габард в кампанията Kickstarter за Shrine's Legacy. „Честно казано, считаме, че недостатъчен брой RPG игри – и като цяло съвременните игри – ви дават тази ценна възможност. Не беше лесно да вградим кооперативен режим в енджина на екшън RPG игра, но беше важно за нас и затова го осъществихме“.
 

Смесица от класически влияния

Благодарение на своя мултиплейър екшън, Shrine's Legacy ни припомня за възродената поредица Mana на Square Enix. Най-новото издание на Visions of Mana от 2024 г. съдържа подобен микс от 3D екшън, изследване в стил RPG и разрешаване на леки пъзели, докато по-старите издания като класиката Secret of Mana включваха кооперативен мултиплейър. 

Но дългогодишните фенове на RPG игрите вероятно ще забележат много прилики с отдавна прекратената трилогия от 90-те години на екшън RPG игри от Quintet за Super Nintendo: Soul Blazer, Illusion of Gaia и Terranigma.

„Обожаваме факта, че те са уникален комплект от екшън RPG игри за Super Nintendo със силни сюжети за смърт/унищожение и възраждане/съзидание“, казва Дюк, като цитира Terranigma за голямо влияние върху Shrine's Legacy, особено по отношение на бойната система. 

Феновете на трилогията на Quintet също веднага ще разпознаят механиката, която много се използва в онези игри: получаване на награда за победата над всички врагове във всяка стая на подземие. В Illusion of Gaia победата над всички врагове в една стая награждаваше играча с увеличение на статистиките, като така ефективно служеше и като механика за увеличаване на нивото в играта. В Shrine's Legacy побеждаването на враговете отключва прогреса през подземията чрез унищожаване на прегради в околната среда.

„[Идеята за преградите] ни хрумна, докато мислехме как да направим заключени врати като в Zelda, но с повече гъвкавост, така че да могат да се променят според околната среда на самото подземие“, обяснява Дюк. „Тъй като много от нашите подземия са на открито, това улесни направата на естествено носещи се нива без да трябва да се измисля някаква специална врата, която да е подходяща за всяко подземие, включително такива, при които всички врати биха изглаждали изкуствени или неестествени“.

Но, както Дюк също се пошегува: Просто е забавно да виждаш нещата да избухват.

„RPG игрите известно време бяха прекалено сериозни“, каза той, като се позова на обещание от Kickstarter на Shrine's Legacy да „върне странното в игрите“.

„Мисля, че през последните няколко години се справят по-добре с това, отново да вкарват нови неща в играта, но има много по-големи рискове, които трябва да се случват, особено сюреалистичния хумор и лекота“, казва Дюк. „Ето защо включихме диви персонажи като триото лучадори братя Хироши“.

Дюк споменава и няколко други източници на вдъхновение, включително The Legend of Zelda: A Link to the Past заради дизайна й на пъзел – но има и няколко изненади, като походовите игри Final Fantasy IV и Final Fantasy V заради подхода към тона и атмосферата, и Super Metroid заради начина, по който е изграден света и поднасянето на уроците в играта. 

А най-голямото влияние върху босовете в Shrine's Legacy? „Hollow Knight“, казва Дюк, „но не непременно по трудност – нашата игра е предвидена да бъде по-лесна от Hollow Knight“.
 

Цунами от ретро RPG игри

Shrine's Legacy се присъединява към другите ретро RPG игри, споменати по-горе като част от огромна вълна на популярност и успех за независимите игри. Но защо тези игри с малки екипи и малки издания внезапно стават толкова популярни?

Дюк счита, че има едно просто обяснение: икономиката.

„Хората искат да продължат да играят нови игри, но не могат да си позволят заглавия от по 70 или 80 долара“, казва той. Вместо това, играчите се обръщат към независимите игри за качествени игри на цена, която могат да си позволят. С по-ниската си цена на достъп независимите игри започват да се забелязват от все по-голяма част от гейминг общността. Много от най-популярните игри през последните години – сред които Blue Prince, Balatro, Despelote и UFO 50 – идват от създателите на независимите игри.

Според Дюк признанието произтича от факта, че пространството на независимите игри осигурява много повече свобода за креативност и предприемане на рискове. „По-скъпите продукции са много по-малко склонни да предприемат рискове и да изграждат креативни проекти“, казва Дюк. „Мислим, че колкото повече време минава, толкова по-очевидно е, колко повтарящи се са моделите на дизайна и това кара хората да желаят нещо по-различно и уникално“.

Много от тези игри също бяха направени от „малки“ екипи, което доведе до доста обсъждания как признаваме работата по игрите. Заглавия като Hollow Knight: Silksong и Clair Obscur: Expedition 33 формално са създадени от малки екипи, но в тях има и работа, възложена на външни сътрудници и такива на свободна практика. Според Дюк, който бързо отдава признание на работата на независими художници и картографи, има два елемента, необходими за създаване на игра с малък екип: пари и амбиция.

„В игри като Clair Obscur и Silksong определено има много от първото“, казва той. „В нашия случай беше много повече амбиция (с щипка лудост), отколкото пари. Ако имахме повече пари, можехме да направим повече. Но се гордеем с това, което сме направили с изключително ограничени ресурси“.

Без много пари в брой, най-големият разход за малкия екип на Дюк и Габард беше времето. „Дори, ако броим от момента, в който играта наистина започна да се оформя, прекарахме почти десетилетие от живота си върху тази версия на играта“, каза Дюк. „Пътят, по който тръгнахме, не е за страхливите или за онези, които просто искат да успеят“.

Усърдна работа, добро художествено оформление и страст са само първата стъпка по пътя към успеха на независимата игра. Останалата част от пътя? Тя е в ръцете на феновете. Ако феновете искат да подкрепят Shrine's Legacy, могат да го направят като я купят, разбира се, но Дюк изтъкна и много други начини да помогнат на любимите си независими игри да намерят публиката, която заслужават.

„Още преди да бъде пусната една независима игра, много е важно да я сложите в списъка с желани“, казва Дюк. „Ако сте голям фен на независима игра, подкрепете разработчиците като кажете на света колко много я харесвате! Създавайте фен арт, фен фикшън, фен игри и т.н. Играйте демо или бета версии и дайте обратна връзка. Всяко едно от тези неща помага изключително много“.

Shrine's Legacy черпи вдъхновение от много от най-обичаните 16-битови екшън RPG игри за всички времена, като ги събира в преживяване, което едновременно препраща към класиката и уважава всичко, което й влияе, като в същото време търси нещо ярко и ново.

„Мисля, че фактът, че успяхме да съберем всичко това с основния екип от двама души е едновременно лудо и впечатляващо“, казва Дюк.

И, когато приключите с Shrine's Legacy, ще откриете пълна с енергия общност от създатели, които правят подобни игри. „Infinite Alliance [излиза през 2026 г.] е резултат от редица независичи JRPG игри (включително Shrine's Legacy) които си сътрудничат в един страхотен проект за походови игри!“, казва Дюк, когато го питат за други независими игри, които може да се харесат на феновете на неговата игра. 

От Shrine's Legacy до Quartet, Kingdoms of the Dump и Geo Mythica – всички, за които спомена Дюк – страхотно е да си фен на ретро RPG игрите.

Shrine's Legacy излиза на 7 октомври в Epic Games Store.