TAPE GLITCH

TAPE GLITCH е психологически хорър от първо лице, в който играчите изследват наводнени лиминални пространства, разкриват повредени VHS спомени и оцеляват срещу онова, което се крие вътре в тях.

Пусни касетата. Влез в спомена.

Из наводнените коридори са разпръснати VHS касети. Намери една и ще бъдеш засмукан в запис на място, което някога е съществувало. Всяка ти дава съвсем малко време да намериш оставеното зад гърба, преди нещо вътре да те намери пръв. Намери кода, избяга от касетата и се върни в реалния свят — ако изобщо може да се нарече така.

Не си сам

Заплахите вътре в касетите следват собствена логика. Някои преследват. Някои чакат. Някои никога няма да ги видиш да идват. Да разбереш как да оцелееш срещу всяка от тях е част от играта... и от ужаса. Фенерчето ти може да ти помогне да се ориентираш, но не всичко в мрака иска да бъде видяно.

Басейни

Водата е изцяло физически симулирана, тече около тялото ти и реагира естествено на всяко твое движение. Усеща се като естествена част от света, придавайки на всяко наводнено пространство по-правдоподобно присъствие.

Превъртане назад

Всяка касета ти позволява да превъртиш времето назад, връщайки те с няколко секунди заедно с позицията ти и всичко около теб. Това няма да те спаси, но може да ти даде още един шанс.

Характеристики

За разработчика

TAPE GLITCH е независим хорър проект, създаден предимно от един-единствен разработчик.
Всичко започна като идея в късна нощ — наводнени пространства, VHS смущения и онзи особен страх, който излъчват места, твърде застинали, за да са реални. Вдъхновен от лиминални пространства като Backrooms и Poolrooms, целта беше да се създаде нещо, което да усещаш като влизане в спомен, който никога не е трябвало да бъде намерен.
Секция от първото ниво беше създадена в сътрудничество с Vaporama, визуален художник, известен с работата си по лиминални пространства.
Разработката се е случвала в вечери след работа и училище, уикенди когато е имало възможност, и дълги периоди между тях. Без студио, без голям екип — само проект, който продължаваше да ме привлича обратно, докато не стана нещо, което си заслужава да бъде споделено.
Благодаря, че надникна.