Новини
Липсата на достъпност до жп гарата вдъхновява създаването на See Through My Eyes
N
Nicole Carpenter
Версията с много ранен достъп, публикувана в Epic Games Store през май е вариант на полската компания Urban Vision Solutions на симулационна програма, която е създадена да помогне на специалисти, като например инженери и архитекти, да разберат как хората с нарушено зрение възприемат света. Идеята е, че разбирането и — изключително важно — преживяването на нечия друга гледна точка ще помогне на дизайнерите да създават по-достъпни пространства.
Адам Курдел от Urban Vision Solutions сподели, че идеята за тази програма, която впоследствие може да се превърне в гейминг преживяване, дошла от притесненията на неговия сътрудник Михал Макулски за работата му в железопътната индустрия. Макулски се притесняваше за контраста при железопътните платформи. Нещо, което изглежда „достъпно“ в очите на здравите хора, не винаги е такова наистина; лесно е да се пренебрегнат проблемите, ако не помислиш изрично за въздействието им. Например, дизайнерите обикновено използват цвят, за да обозначат информация, съобщение което не винаги може да се предаде при хора с далтонизъм. Да, в Полша има разпоредби за достъпност, но се правят грешки, казва Курдел. Програмата е създадена с цел да се визуализира и покаже какво работи и какво не, когато става дума за достъпност.
Има няколко програми и приложения, които вече правят това, като например VisionSim от Брайловия институт, при които се прилага ефект към камерата на вашия смартфон, за да покажат какво вижда човек с очно заболяване, както при игра с добавена реалност. ColorDeBlind, от Еlektron Software, показва как хората с далтонизъм възприемат света. Versant Health, корпорация за грижа за зрението, разполага със собствена визуална симулация, която осигурява изглед на 360 градуса на генерирана от компютъра сцена, за да се демонстрира известна степен на визуално нарушение. Това, което отличава програмата и играта на Urban Vision Solutions, казва Курдел, е възможността да се разхождате в 3D преживяване, което позволява на играча да вижда по-пълно представяне на предизвикателствата, като така се осигурява по-добро разбиране за това, какво би могъл да изживява другият човек.
See Through My Eyes е версия с ранен достъп и на този етап е много лесна игра. (Курдел казва, че очаква играта да се разрасне в идващите месеци.) Има два режима: един, в който можете да се разхождате и да проучвате, а в режим с история за жена на име Марта, която страда от болестта на Щаргард, описана от Националния очен институт като „рядко генетично очно заболяване“, което засяга ретината. Хората със заболяването Щаргард може да виждат тъмни, мътни петна в центъра на зрението, което обикновено се случва бавно с остаряването на човека. Един на всеки 10 000 души е с това заболяване според д-р Уенди Уагуспак, очен лекар от Батън Руж. Няма лечение за него.
See Through My Eyes показва това заболяване като затъмнява части от централното зрително поле и прилага общо замъгляване. Историята започва с това, как Марта се качва на влака от родния си град до града на майка си — необходимо посещение – защото майка и е доста болна. Първата стъпка е да се ориентира и да си купи билет за влака.
Режимът на свободно проучване позволява на играча да се движи из средата без поставена цел и да включва и изключва различни състояния на окото, включително далтонизъм.
Макулски си е мислил за това през годините, но двамата започват сериозно да работят по него преди две години, казва Курдел. И двамата не са създатели на игри; те са инженери по професия, които се срещат в колежа в Университета за технологии във Варшава, Полша. Чрез Unreal Engine двамата се научават да използват видеа от YouTube, за да съединят различни елементи и да създадат първообраза на програмата и, впоследствие, играта. Решават да използват Unreal Engine, защото е начин да се накара визуализация на преживяване да оживее „за минути, а не за часове или дни“, като това позволява на партньорите бързо да направят прототипа и да го представят на специалистите за мнение. Но да се превърне симулаторът в цялостно преживяване в играта с история е по-трудно.
„Отне ни известно време да създадем нови механики“, казва Курдел. „В оригиналния симулатор нямахме влак, които идва и отива до друго място. За нас да се научим как да използваме всяка нова механика отнема много време“.
Достъпността до жп гарите в Полша е проблем: От 2021 г. само шест процента полски жп гари са „изцяло адаптирани за хора с увреждания“, според независимия полски уебсайт Notes from Poland. Жп гарите разполагат с аксесоари, създадени да помагат на хората с увреждания като намалено зрение, но са били с проблеми в дизайна; например, аксесоарът, даден на връзката по-горе, показва човек, който върви по тактилна пътека, създадена да помага на хора с влошено зрение. Човекът използва бастун, за да търси и следва жълтата пътека с бабуни, създадена специално за тази цел. Той върви по пътеката до стълбите, както е показано, и се оказва лице в лице с тухлена стена. Реално, за да влезе в сградата, той трябва да се върне надолу по стълбите, после обратно нагоре — няма предоставена помощ за пътеката.
Курдел подчертава, че See Through My Eyes е ранна версия на симулацията, но показва трудностите при придвижването в жп гара. Сегашната версия не може да симулира тактилни пътеки, които често се срещат в пространства на такива места, така че играчът трябва да разчита на визуални насоки, за да се придвижва. Мястото изглежда тъмно и замъглено и е доста трудно да се различат важни зони на жп гарата, особено откъде да се закупи билет. Идеята, казва Курдел, е да се разграничи този вид програма от страниците с написани разпоредби, които полското правителство има за достъпността на обществени места. Тази разпоредба е необходима и важна, казва той, но до голяма степен „просто показва резултатите от мислите на експертите“ за това, как да се създаде достъпно пространство.
Симулационната програма допълва разпоредбите, като показва и позволява на хората да проектират тези пространства, за да тестват въведенията и изцяло да разберат въздействието на своите решения. „Въпреки, че имате доста добра инструкция за този вид разпоредба, хората не я разбират напълно“, казва Курдел. „Правят грешки. Използват материали, за които си мислят, че си контрастират един с друг, но това е само в техния ум“.
Едно от най-голямото предизвикателство на разработчика е да се гарантира, че симулират правилно тези очни заболявания. Курдел казва, че са разговаряли с правителствените групи в областта на достъпността, но в тази сфера има какво още да се желае. „Задължително условие за нас е да се срещаме с [хора с тези увреждания]“, казва Курдел. Той възнамерява да се допита до офталмолози, които познават механиката на окото. Това научно изследване ще е важно при справянето с някои от най-трудните предизвикателства. Курдел казва, че далтонизмът е по-лесен за изпълнение като част от симулатора, защото въздейства върху „цялото зрително поле“, което означава, че всичко се вижда през лещата на далтонизма независимо дали очите ви се движат. Но има други заболявания, като това на Щаргард, които повреждат централното зрително поле. Това увреждане е трудно да се симулира, защото хората без състоянието могат да движат очите си встрани от нарушеното петно.
Целта е, казва Курдел, да се събере мнението на хора, които са играли See Through My Eyes и да се отрази мнението в следващите актуализации. В момента Urban Vision Solutions се е съсредоточила върху полския пазар. Иска да се разшири обаче и да обхване повече преживявания. „Не искаме да караме тези хора [които сме създали в нашата игра] да стават герои или да ги показваме като нещастници. Просто искаме да покажем, че техният живот, живота на всеки един от тях, е малко по-тежък, но че те са нормални хора. Може да се борят със състоянието си, но и с обикновените неща около тях“.
Той продължава: „В момента всичко това е малко растение, което ще порасне“.
See Through My Eyes се предлага в Epic Games Store.