Новини
The Expanse: Osiris Reborn отразява ехото от Mass Effect върху запомняща се история
C
Charlie Wacholz
Така, както обичам научната фантастика, която ме отнася надалеч и не ме оставя изобщо да се съмнявам, наистина е чудесно, когато всичко има обяснение или връзка с нещо теоретически възможно в реалността. Светът на The Expanse винаги е бил такъв в романите и по телевизията, но този изчерпателен и реалистичен подход в научната фантастика често не се вписва добре в света на видеоигрите. Докато хиперреализмът и симулираната завладяваща среда могат да печелят високи оценки при симулиране на град, историческа битка или при създаване на висококачествени графики, често се провалят, когато става дума за реални ситуации в бой, движение или изследване. И колкото по-дълбоко в измислената заешка дупка навлиза една игра, толкова по-трудно е да се направи този висок реализъм приятен за игра в шутър. По време на едночасова демонстрация без активно участие, Owlcat Games показа умело самочувствие като внимателно балансира този подход в The Expanse: Osiris Reborn.
Следвайки създаден от играча главен герой и неговия близнак брат, демонстрацията започва след мистериозна и смъртоносна катастрофа. Персонажът на играча и близнака му Дж. успяват да избягат с откраднат кораб. Отвлечени от корпоративен флот, собственост на Protogen – компания със съмнителна репутация и тайни намерения – беше само въпрос на време проблемите да застигнат близнаците. Но преди действието да започне на иначе спокойния космически кораб, двамата герои прекарват известно време, разговаряйки с екипажа, например с диспечер, роден в астероидна колония. Дългокрак и слаб поради липсата на гравитация, и с тих говор, благодарение на зависимостта на колониите в пояса от жестомимичния език, разговорът с него ме притесни за момент. Не защото беше лошо написан или странен, а защото си мислех, че цялото демо трябва да е пълно с подобни сдържани персонажи, в съответствие с някои от не толкова приятните стереотипи, които можете да си представите, че битуват в твърдия жанр на научната фантастика. Почти веднага бях опроверган от живописния състав на екипажа на кораба, като например разговорливия търговец и грижовния готвач (чиято храна редовно се променяше). Всеки от тях имаше изненадващо много възможности за диалог, а частта от дървото на диалога, която видях, демонстрираше изтънчен усет за личност и характер, който не се придържаше просто към научно-фантастичните клишета, типични за този стил игри.
Но не след дълго Protogen стигна до екипажа. Хаквайки комуникациите на кораба и отправяйки ултиматум, който се свеждаше до: „Предайте крадците или плащайте“, видях първия наративен избор в този участък. След като ни беше предложено или да се опитаме да убедим нашия командир да нареди на станцията да се въоръжи, или просто да се правим на глупави и да разберем нещата сами, другият журналист в демото и аз се споразумяхме за второто в името на безопасността на екипажа и се промъкнахме извън кабинета на шефа през един въздухопровод. Но нещата нещо се объркаха.
Само миг по-късно героите трябваше да се спасяват от куршумите. Правейки всичко по силите си, за да изчистят репутацията ни, като фактически сменят регистрационните номера на откраднатия кораб, героите се изправят пред няколко престрелки с укрития, във впечатляващи сцени като стрелба по врагове от корпуса на кораба, както и няколко преследвания из каютите с препятствия от леки пъзели в околната среда. Понякога бяха ограждани от кинематографични сцени и готови моменти като допълнителни находки или пътеки в нивото, които показваха последиците от нашия избор, като разработчиците отбелязваха какво би се случило, ако бяхме опитали да мобилизираме кораба за бой или ако бяхме избрали различен път за изпълнение на мисията.
По пътя главният герой даваше команди на своя близнак, карайки го да събаря слаби точки в нивото или да пробива укрития със запалителна граната. Но това не беше единствената помощ, която имаше. Вместо това, членове на екипажа могат да ви помогнат да избягате дори, когато не сте на мисията. В нашия случай активирахме външните оръдия на кораба, за да се помогне със заплахата отвътре. Отново, придържайки се внимателно към реалистичните правила на света, този кратък момент без натиск имаше ефект върху бойното поле, преди да се възстанови херметичността на корпуса на кораба. Той имаше думата при някои други, по-дребни избори, свързани с темпото и пътя, поет в нивото, макар че не винаги можеше да помогне директно на бойното поле. Мисля си, че това е страхотен начин да се балансира система за спътници в стил Mass Effect без изцяло да се отнема възможността даден герой поне донякъде да ви допадне.
Самите сражения, управлявани от играча, изглеждат доста забавни – оръжията стреляха с правилното усещане за щета и звуков ефект, макар че системата за укрития не изглежда да предлага нещо, което не сме виждали досега.
Сцената, която видях, наистина предразполага и заслужава множество сравнения с шедьовъра на BioWare. И, като цяло, тези прилики ѝ отиват доста добре. Въпреки че не успях да видя много отклонения от класическата формула, освен някои дребни механични промени като системата за дистанционни спътници и по-динамичните среди, съчетани с модернизирани версии на познати идеи, доказателството е в сюжета. Не успях да добия пълна представа за това, каква точно ще бъде историята на играта, но краткото представяне на персонажите и сценария спечели доверието ми.
Можете да запишете в списъка с желани The Expanse: Osiris Reborn точно сега в Epic Games Store.