През първите месеци на 2020 г. милиони хора се преселиха на малък остров, наситен с ярки цветове и населен с дружелюбни съседи, където намериха топлота и шанс за старомоден идиличен живот – в рязък, но прекрасен контраст с хаоса, който беше обхванал света. 

Докато правителствата в реалния живот затягаха ограниченията и призоваваха хората да останат у дома, геймърите по целия свят изграждаха новите си виртуални домове в Animal Crossing: New Horizons. Уютната игра на Nintendo, издадена на 20 март 2020 г., осигури своевременно бягство от бушуващата навън пандемия от COVID-19. Още с излизането си Animal Crossing: New Horizons се превърна в най-бързо продаваното заглавие за Nintendo Switch на всички времена. 

Animal Crossing: New Horizons не е първата уютна игра на Nintendo, но както надигащата се вълна повдига всички лодки, така и огромната популярност на това заглавие на Nintendo в точния исторически момент въведе не само израза „уютни игри“, но и неговите основни геймплей принципи, по-дълбоко в масовото съзнание, отколкото други игри преди това. 

И поне за кратко, в първите месеци на пандемията, уютните игри успяха да променят тона на обществения разговор за видеоигрите — от тревогите за насилието в тях към признанието на ползите от по-лежерните и успокояващи игри, обяснява психологът д-р Рейчъл Коуърт, която от около 15 години изследва въздействието на видеоигрите.

„Спомням си, че едно списание за родители публикува статия, в която казваше „играйте игри с децата си“, казва Коуърт за онзи ранен период на пандемията. А аз си помислих: „Сигурно сънувам!“ Как така препоръчват да играем игри?“.

Д-р Коуърт изследва теми като доверие, безопасност и ролята на видеоигрите за психичното здраве. Тя отлично познава безкрайния конфликт между родители и деца, между реалното ежедневие на геймърите и техния често преекспониран медиен образ. Но през 2020 г. някои основни представи – включително какви могат да бъдат видеоигрите или какво вече не са – сякаш започнаха да се преосмислят.

„Ако списание за родители казва „играйте игри“ и има предвид Animal Crossing, възниква въпросът: те не знаят ли, че съществуват такива игри? Всички се сещат само за Grand Theft Auto и Call of Duty“. 

Преди Animal Crossing: New Horizons да привлече вниманието към този жанр, класическите примери за уютни игри са заглавия като Donut County на разработчика Бен Еспозито, The Sims 4 на Maxis и Stardew Valley на ConcernedApe.

През следващите няколко години се наблюдава истински бум на уютни игри в живи светове с топли цветове и успокояващи звуци, където играчите могат да се разхождат със собствено темпо и да заменят напрежението с отмора. Сред по-новите уютни игри са Strange Horticulture и Strange Antiquities на Bad Viking, Bear and Breakfast на Gummy Cat и Cosmic Coop на Omnivorian. Тенденцията определено ще продължи с предстоящи заглавия като Universe for Sale на Tmesis Studio и Outbound на Square Glade Games. Дори Animal Crossing: New Horizons продължава да получава големи актуализации почти шест години след излизането си. 

Разговаряхме с разработчици на уютни игри за това какво прави една игра уютна, защо хората обичат уютни игри, защо на тях са им харесали и са решили да ги създадат, как се създава нещо уютно, без да бъде скучно, и какво е бъдещето на жанра.

Кратка история на уютните игри

Хората играят така наречените „уютни игри“ може би от няколко десетилетия, преди наскоро да придобият такава популярност, но самият термин „уютна игра“ се налага през последното десетилетие, особено в онлайн пространства като Reddit, където потребителите започнаха да питат за комфортни или уютни игри, които да играят, когато са болни. 

Въпреки че онлайн историята не помни кога и къде точно този термин е станал синоним на определен тип игра, неговата етимология е сходна с литературен жанр, който споделя много от характеристиките на своите аналози във видео игрите. Уютни мистерии е поджанр на криминалето, в който кръвта, насилието и сексът се случват извън страниците и екрана. Вместо да се задълбочава в мръсните подробности на престъплението, разказът обикновено се концентрира върху обикновени хора, които разрешават загадки. 

Един от първите примери е романът на Агата Кристи Убийство в дома на свещеника. Това е първият роман с главната героиня Мис Марпъл, която е аматьор детектив и живее в пасторалното английско село Сейнт Мери Мийд. Хората от по-старото поколение помнят Джесика Флечър – авторка на мистерии, аматьор детектив и главна героиня в телевизионния сериал Убийство по сценарий, излъчван повече от десет години. 

Също като своите съименници от литературата и телевизията, уютните игри имат много общо с другите игри, но обикновено предлагат по-деликатен поглед върху едно медийно изкуство, което често акцентира върху предизвикателствата и трудностите. Уютните игри обхващат широк спектър – от управление на ферми във Farming Simulator 25 до решаването на пъзели в Botany Manor или дори до грижата за ежедневните нужди – и водят началото си чак от далечната 1985 г. със социалната симулация Little Computer People на Activision. 

Уютните игри са универсални, гъвкави и разнообразни. Както посочва създателят на Cosmic Coop Кайл Керсемакер: „Става дума не толкова за жанр, колкото за усещане“. Да идентифицираш уютна игра се оказва много подобно на прочутото определение на съдия Потър Стюарт от Върховния съд на САЩ: „Ще го познаеш, когато го видиш“. 

Това е ценен, но определено не толкова точно дефиниран жанр, като например игрите със стрелба от първо лице, които имат ясно установени правила. Все пак, според изследванията на д-р Рейчъл Коуърт има три елемента, които характеризират жанра уютни игри.

„Първият е чувството за безопасност“, казва тя. „Става дума за чувството на принадлежност… което създава надеждност, познатост, повторяемост – да знаеш какво предстои – това е чувството за безопасност. Вторият елемент е изобилието – игра, в която основните нужди са задоволени и всичко е лесно постижимо. Това се вижда ясно в Animal Crossing например. Не е необходимо да правиш нищо, за да оцелееш и дърветата са лесно достъпни. Те вече са на твоя остров, когато пристигнеш. И последният елемент е уютната атмосфера – успокояващи и приятни стимули, хубава музика, нещо красиво, разбирате ли? Това не е изпълнена с ужаси игра, а нещо с ярки цветове и успокояваща музика“.

С други думи, уютните игри са различни. Най-общо казано, те не са първото нещо, за което се сещате, когато чуете „видеоигри“, и това важи дори и за хората, които играят и създават игри. 

И така, как се прави уютна игра, ако самият жанр е коренно различен от другите? Според разработчиците, които интервюирахме, има няколко основни фактора, включително атмосферата, темпото и фокусирането върху определен вид емоции.

 

Лежерно темпо

В края на Alien на Ридли Скот, кръвожадният Ксеноморф е на свобода, а отчаяният оцелял екипаж на Ностормо е направил немислимото – задействал е таймера за самоунищожение на кораба. Безброй видеоигри, от Deathloop през Outer Wilds до Fortnite и Vampire Survivors, използват този стар сюжетен похват, за да създадат веднага усещане за спешност в играта. 

А уютните игри? Не толкова. Всъщност това е в пълно противоречие с тяхната формула. 

Според братята Роб и Джон Донкин от Bad Viking, разработчиците на Strange Antiquities и Strange Horticulture, намаленият фокус върху времето е съществен компонент на уютните игри. 

„За нас“, написаха те в имейл интервю, „уютните игри са игри, които можеш да играеш със собствено темпо, без таймери и напрежение. Игри, които ти позволяват да мислиш и да дишаш. Става дума за спокойно съсредоточаване, което позволява на играчите да забавят темпото, да наблюдават и да се наслаждават на малките неща“.

Зено Коланджело, арт директорът на Universe for Sale, е на същото мнение и добавя, че в сравнение с екшън игрите забавянето на темпото поражда различно емоционално състояние в играчите. 

„В уютната игра можеш да съществуваш на определено място, без да мислиш за времето, в нея напрежението е заменено с любопитство“, казва Коланджело. „Акцентът е върху атмосферата, близостта и емоционалната сигурност, а не върху трудността или предизвикателството“.

Според Кайл Керсемакер, разработчик на Cosmic Coop, уютните игри са като топло дигитално одеяло, а играчите могат дори да пренесат нагласата на жанра в реалния живот. 

„За мен уютните игри означават забавяне на темпото“, казва той. „В тях почти няма битки и вместо това фокусът е върху креативността, общността и комфорта. Можеш да ги играеш сгушен на дивана или в леглото, без да мислиш за работа или за училище, или за нещо, което те притеснява в реалния живот“. 

Когато става въпрос за уютни игри като предстоящата Outbound на неговото студио, в съзнанието на Тобиас Шнакенберг – съръководител на студиото разработчик Square Glade Games, заедно със съоснователя Марк Волгер – изниква терминът „Без напрежение“. 

„За мен“, казва Шнакенберг, „една игра е уютна, когато няма външни сили, които ме бутат в определена посока или ме стресират. Според мен хората играят уютни игри, най-вече за да се отпуснат. Уютната игра ти дава свободата да избираш темпото, независимо дали искаш да изследваш, да декорираш, да събираш ресурси, или за момент просто да съществуваш в света. Основно е чувството за безопасност и че няма нищо спешно“. 

В този смисъл уютните игри са в рязък контраст с много от своите съвременници. Те дават на играчите свободата да изследват, без да изпитват напрежение, което само по себе си създава спокойна атмосфера. Но как се изгражда удовлетворяващ сюжет, игра, която привлича играчите, без да развява пред очите им смърт и опасности? 

„Това е едно от най-големите предизвикателства, с които трябваше да се справя като соло разработчик“, казва Керсемакер. „Необходимо е да осигуриш достатъчно структура, която да поддържа интереса на играчите, но и достатъчно свобода да се изразяват“.

Решаването на тази задача често започва с визуалния дизайн като начин за топло посрещане на играчите. 

 

Проектиране на уют

В уютните игри фантазията за могъщество, присъща на екшън игрите („Ако аз не спася света от злите извънземни нашественици, кой друг ще го направи?“), е заменена с целенасочено спокойно и лежерно изживяване.

Така бихме описали атмосферата в играта – дизайнът на света, който играчите обитават. Уютните игри често имат идилични декори, които разчитат на топлите кафяви и оранжеви нюанси на есента. Уютните светове са създадени да бъдат обитавани и приветливи, а не сурови и жестоки. 

„Атмосферата и настроението са много важни за нас“, казват братята Донкин. „Искаме да създаваме светове с ясно усещане за време и място, в които играчите могат да се потопят и да се почувстват като у дома“. 

Гореспоменатото предстоящо заглавие на Square Glade Games Outbound е игра за пътуване с каравана в отворен свят. Играчите изследват, откриват и събират материали, с които да надграждат своя дом на колела. И всеки аспект на 3D света, създаден от Тобиас Шнакенберг, е проектиран за максимален уют – от цветовете до меките форми. 

„Обръщаме особено внимание на цветовете“, казва Шнакенберг. „Outbound се придържа към точно определена палитра, която осигурява хармоничен и последователен облик на целия свят. Смятам, че тази визуална хармония допринася много за уюта, защото усещането за структура и яснота, също както и у дома, ни карат да усещаме средата безопасна и комфортна. Формите и дизайните в играта неслучайно също са меки и приятни. Избягваме резките контрасти или острите детайли, вместо това се концентрираме върху топлите тонове, меката светлина и естествените материали. Всичко в света трябва да бъде приятно за очите и приятно за преживяване.

Кайл Керсемакер е приел към създанията си подобен подход на този за внасяне на топъл и приветлив дизайн. В неговата предстояща игра Cosmic Coop няма битки, но ще трябва да се постараете да декорирате фермата си така, че да привличате очарователни извънземни, наречени Критърлинги. 

„В Cosmic Coop е използвана проста пикселна графика в ярки цветове за създаване на весел и приветлив свят. Цветът е в основата на дизайна: обитателите Критърлинги са в ярки и живи цветове, а посетителите са в приглушени тонове, докато не решат да се установят – така фермата става все по-цветна с течение на времето“, казва Керсемакер.

„Cosmic Coop включва пет игрови години с куестове, които се разгръщат естествено по време на играта, както и голямо разнообразие от декорации за фермата и за интериора на дома. След като играчите отключат нови мебели и предмети, могат да прекарат часове в проектиране и персонализиране на своите помещения“, отбелязва той. „Тази творческа свобода прави играта увлекателна, без да нарушава усещането за уют“.

Играчите на Universe for Sale, предстоящата рисувана на ръка игра на Tmesis Studio, ще почувстват уюта „чрез топлина в осветлението, звука и темпото“, казва Зено Коланджело. 

Universe for Sale се развива на базар под облаците на Юпитер, на кръстопътя за космическите пътешественици, където мистериозно момиче предлага ръчно изработени вселени. Геймплеят включва слушане на разговори, реагиране с жестове и наблюдаване на познатото и странното. „Уютът идва не от избягване на меланхолията, а от деликатния подход към нея – с търсене на топлина в бавния ритъм и несъвършенството,“ казва той. 

„Цветовете са топли и събуждат носталгично чувство за спокойствие. Проектирали сме всяко място така, че да предизвика в играча усещане за свят, който е богат и жив, без да е претоварващ“, продължава Коланджело. „Музиката звучи като тихото бръмчене на вентилатор в лятна вечер. Опитали сме се да придадем на всеки кадър усещане за живот и несъвършенство, сякаш светът има свой собствен пулс. Искахме играчът да се чувства така сякаш чете книга в дъждовен следобед с чаша чай в ръка – да създадем едно бавно, интимно и успокояващо преживяване“.

Междувременно Strange Antiquities и Strange Horticulture на Bad Viking се отклоняват от стереотипната атмосфера на уютните игри и така демонстрират адаптивността на жанра. И в двете игри влизате в ролята на магазинер в мрачното градче Ъндърмийр, вдъхновено от Викторианската епоха. На практика сте и детектив, който трябва да открива и разпознава редки артефакти и растения, да разрешава загадки и да прилага натрупаните знания, за да помага на чудатите жители на градчето. Според тях играта е „уютна като атмосфера, но с подмолни нотки на тревожност под формата на мрачна история, която се развива отвъд стените на магазина“. 

 

Лесно слушане

Ако целта във визуално отношение е играчите да имат комфортно място, в което да прекарват време, то аудиото също спомага за този комфорт. 

Тобиас Шнакенберг, чиято предстояща игра Outbound поставя играчите в каравана, вижда аудиото като главен компонент. То включва както звуците от околната среда, така и музиката. 

„Използваме разнообразни звуци от природата, като птички, вятър и шумолене на листа“, казва Шнакенберг. „Те помагат на играча да се почувства свързан със света и създават усещане, че е навън в тиха и спокойна обстановка. В подходящите моменти се включва и класическа музика, за да подсили атмосферата, без да я доминира“.

Разработчикът на Donut County Бен Еспозито определя саундтрака като спойката, която обединява цялото изживяване. В неговата игра влизате в ролята на миеща мечка, която разрушава градове чрез дупки в земята. Всеки път, когато нещо падне в дупката, тя се разширява (и получавате награди). Няма начин да загубите, но начините за всяване на хаос са многобройни. 

„Всичко е обединено в едно цяло (а в някои случаи вдъхновено) от изключително релаксиращата музика на Даниел Кестнер“, казва Еспозито. „Неговите композиции са изградени от музикални семпли, създадени от самия него и придаващи усещане за текстура и ръчна изработка. Мисля, че те придават характер на всеки детайл в играта. Надявам се да откриете чара на несъвършенствата!“ 

Разработчикът Кайл Керсемакер създава Cosmic Coop отчасти защото му е омръзнало да чака нова игра Viva Piñata, а аудиото в неговата игра има за цел да предаде емоциите, които е почувствал в класическата уютна игра на Rare. 

„Звукът също играе огромна роля“, казва той. „Всеки Критерлинг има свои уникални звуци, които съответстват на характера му, а музиката е закачлива и същевременно достатъчно дискретна, за да остане на заден план. Композиторът Саймън Ууд се справи блестящо, като успя да постигне този баланс. Моята цел беше да пресъздам същата спокойна радост, която изпитвах в играта Viva Piñata преди години“.

Стремежът според Братята Донкин е да се създаде един уютен и жив свят. 

„Целта е да се създаде хармонична атмосфера от текстурирани ръчно рисувани образи и минималистична музика, която е загадъчна и предразполага към тихо съзерцание – всички елементи работят заедно“, споделят те. 

 

Тихото очарование на уютните игри

Остава въпросът: защо хората харесват уютните игри? Отговорът, поне отчасти, се крие в психологията. 

Много видеоигри залагат повече на екшъна и битките – от Arc Raiders до Zenless Zone Zero. Но разбира се, това не важи за всяка игра. Топ класациите в онлайн магазините включват смесица от екшън заглавия като Battlefield 6 и Borderlands 4, спортни заглавия като EA SPORTS FC 26 и Madden NFL 26, както и симулационни игри като Cities: Skylines. Но основната част от бестселърите за конзоли и компютър (и в по-малка степен за мобилни устройства) е съставена повече от заглавия като God of War, а не от пасианси. 

Какво всъщност привлича играчите към алтернативата на уютните игри? 

Рарес Чинтеза, съосновател и гейм дизайн директор в Gummy Cat, разработчикът на Bear and Breakfast, свързва усещането на уютните игри с детството си, което потвърждава акцента на Д-р Коуърт върху чувството за сигурност. 

„Лично за мен“, казва Чинтеза, „уютната игра носи усещането за най-хубавите и най-личните спомени от детството. Създава чувство за безопасност и същевременно ангажираност, а според мен едното не може да съществува без другото – поне не достатъчно дълго, за да задържи вниманието. Докато се чувствам в безопасност, или уютно, мога да се потопя в света на играта и съм по-отворен да приема всичко, което предлага – било то персонажи, сюжети или геймплей“. 

Тобиас Шнакенберг казва, че уютните игри са начин за освобождаване от стреса, и вярва, че са полезни за психичното здраве. 

„Мисля, че повечето геймъри търсят нещо, което им помага да се отпуснат след тежък работен ден. Понякога не ти се играе игра, която изисква голяма концентрация или е прекалено състезателна. Понякога искаш просто да разпуснеш“, казва Шнакенберг.

„Освен това вярвам, че уютните игри могат да са полезни за психичното здраве, защото представляват безопасно и комфортно пространство за релаксация. Уютните игри предлагат възможност да забавиш темпото и да се насладиш на малките неща. Дават ти свобода да правиш нещата със собствено темпо, без напрежение или наложени очаквания. Това носи невероятно чувство на облекчение, особено когато реалният живот е много динамичен, натоварен и стресиращ“.

Д-р Коуърт е на същото мнение и цитира проучвания, които потвърждават тези ефекти.

„Много хора в много от проучванията наистина свързват уютните игри с положителен ефект върху психичното си здраве“, казва тя. „Хората осъзнават, че това са игрите, които избираш, ако искаш да имаш положително отношение към живота“. 

По-конкретно, Коуърт счита, че привидно простият геймплей в уютните игри допринася положително за удовлетворяване на основните ни психологически потребности. 

„Обичам много да говоря за теорията на самоопределянето“, казва тя, „според която действията ни се мотивират от желанието да се чувстваме независими, да вземаме самостоятелни решения, от желанието да постигнем нещо и нуждата да се чувстваме свързани с други хора“. А като цяло игрите са много добри в това, но Animal Crossing е един наистина забележителен пример, тъй като усещането за свързаност и парасоциалните взаимоотношения с жителите на Animal Crossing са добре документирани“. 

Тя казва, че изследователите обикновено определят тези резултати чрез базирани на дневници проучвания, в които участниците записват как се чувстват преди и след игра. А конкретно при уютните игри, играчите се чувстват спокойни. 

„Това е усещането за транспортиране – всъщност, мисля, че използват думата телепортация – усещане, че се пренасяте на друго място, където всичко е по-малко стресиращо и всичко е някак весело и приятно“, казва тя. 

Това е психологическата полза от това да прекарате малко време в един уютен свят, в който няма голямо напрежение. 

„Никой не те преследва, а това те кара да чувстваш спокойствие“, отбелязва тя. „Можеш да си поемеш дъх. Можеш да се съсредоточиш само върху нещата, които правиш тук в момента – всичко носи радост и щастие, музиката е хубава, цветовете са ярки – вместо върху това, което се случва наоколо“. 

Тя не забравя обаче да уточни, че уютните игри не са терапия сами по себе си.

„Мисля, че уютните игри са страхотен жанр за подобряване на настроението“, казва тя. „Мисля, че когато искаме да говорим за игрите като терапевтичен инструмент – не като терапия, защото това е различно – уютните игри са един чудесен жанр за това. Според мен е важно да говорим за начина, по който медиите и особено игрите могат да ни помогнат да се справяме с емоциите, да усещаме връзка с другите, да се отпуснем след напрегнат ден“.

Д-р Коуърт знае това от своите проучвания, а играчите и разработчиците на уютни игри го знаят от опит. 

„Уютните игри носят чувство за спокойствие, за което много хора жадуват“, казва създателят на Cosmic Coop Кайл Керсемакер. „Животът е напрегнат, а игрите, които те карат да разпуснеш, да декорираш и да създадеш собствено пространство, са един вид малко бягство“.

Тези концепции, включително фундаментално позитивното емоционално преживяване в уютните игри, изскачаха отново и отново в нашите разговори с разработчиците. А това според братята Донкин до голяма степен обяснява защо уютните игри станаха толкова популярни след COVID. 

„През последните няколко години има истински бум на уютни игри като вид антидот на стреса в ежедневието“, казват те. „Те предлагат един безопасен и смислен начин да разпуснем, да избягаме от изтощителното, забързано ежедневие. Те са по-бавни, по-спокойни и по-обмислени, но дават на играчите усещане за смисъл без стрес. Харесва ни как в уютните игри можеш да съществуваш за малко някъде другаде – не просто да играеш, а да живееш в този свят. Можеш да се отдадеш на ритуала, да се потопиш в настроението и да изживееш една фантазия чрез ролева игра“.

 

Какво не са уютните игри 

Джени Уиндъм толкова обича уютните игри, че е превърнала хобито си в кариера. В Wholesome Games тя ги популяризира чрез ежегодно представяне на акценти за „вдъхновяващи игри, които носят радост, надежда, удоволствие и превръщат обикновените моменти и действия в магически преживявания“. 

В тази мисия има едно послание, което се подразбира и се съдържа във всеки от нашите разговори с разработчиците: Уютните игри може да са станали по-популярни, но все още съществуват погрешни представи за тях – че са лесни и прости.

„Има няколко заблуди, с които съм се сблъсквала“, казва Уиндъм. „Първата е, че уютните или полезните игри не са истински игри. Тази заблуда е разочароваща за мен на много нива – начинът, по който възприемаме някои типове трудност като по-значими в игрите, и също така мисля, че е свързана с пренебрегването на механики и стилове, които често се считат за по-женски. Уютните игри са игри“. 

Д-р Рейчъл Коуърт също е забелязала, че схващането за трудността на уютните игри също води до погрешно разбиране. 

„Хората си мислят, че уютните игри са само за момичета. Свързват ги с това, че са лесни за игра. Не бих казала, че Stardew Valley е лесна игра. Риболовът е ужасно нещо“, шегува се тя.

Приветливият визуален език изглежда работи както за, така и против уютните игри. Разработчиците, с които разговаряхме, отбелязват, че за някои хора семплият визуален дизайн означава лесна и проста игра. 

„Според мен не случайно хората са склонни да приравняват уютните игри с детските игри или с прости преживявания без особена дълбочина, които са предназначени главно за деца“, казва Рарес Чинтеза, съръководител и гейм дизайн директор на Bear and Breakfast. „За много уютни игри лесно може да бъде направено такова заключение само по визуалния стил и понякога напълно справедливо“. 

Зено Коланджело също е забелязал, че „уютна игра“ понякога се възприема като синоним на „елементарно или повърхностно“ преживяване. 

„На практика уютните игри често имат доста голяма дълбочина и сложност на дизайна – откриват смисъл в малките жестове и спокойния ритъм“, казва Коланджело. “Най-добрите примери използват спокойствието като вид дълбочина: под тихата повърхност има много емоции, замисъл и майсторство“.

Разработчикът на Outbound Тобиас Шнакенберг потвърждава най-общо тази идея, като посочва, че уютните игри могат да постигнат дълбочина без напрежение. 

„За много хора уютните игри по подразбиране са лесни и прости, но това не винаги е така“, казва Шнакенберг. „Те могат да имат сложни механики и системи за напредък, без да натоварват играча. Дизайнът на уютните игри е свързан и със създаването на смислени взаимодействия, без прекалено много предизвикателства“.

А разработчикът на Cosmic Coop Кайл Керсемакер казва, че някои хора са склонни да създават изкуствено разделение, но играчите могат да избират повече от един вид игра. 

„Някои геймъри отхвърлят игрите като прекалено бавни или опростени, но те не разбират същността“, казва той. „Те са предназначени да носят друг тип удовлетворение. Прекарвал съм много часове в Diablo II и Quake, но съм разпускал с уютни игри, когато съм имал нужда да си почина от напрежението или когато приятелите ми не са били на линия“.

Братята Донкин предлагат едно елегантно и лаконично опровержение на критиките.

„Чували сме да определят уютните игри като тъпи и повърхностни“, казват те. „Това, което е „скучно“ за един, е удоволствие за друг“.

В своята работа разработчиците на уютни игри се борят с тези заблуди, както и Джени Уиндъм. 

„На едно по-философско ниво“, казва Уиндъм, „една от целите ми е чрез Wholesome Games и нашето присъствие да накараме разработчиците, издателите и играчите да мислят за игрите по малко по-различен начин – да се замислят за това, какво смятаме, че хората искат да играят, какво сме предлагали досега и какво пропускаме или подценяваме“. 

 

Бъдещето на уютните игри

Екосистемата на уютните игри непрекъснато расте. И освен това еволюира. А всеки от разработчиците, с които разговаряхме, сподели интересни идеи за посоката, в която се движи. 

„Мисля, че уютните игри ще продължат да еволюират към по-социални и съвместни преживявания“, казва Кайл Керсемакер. „Играчите обичат да прекарват време заедно в спокойни светове, затова сътрудничеството и гласовите разговори ще се превърнат в основна част от жанра. Навлизаме в една вълнуваща ера, в която уютът не означава само соло игра, а може да бъде споделен с приятелите“.

Братята Роб и Джон Донкин вече разчупват границите на уютните игри със своите Strange Antiquities и Strange Horticulture в мрачен викториански стил и се надяват останалите също да започнат да експериментират. 

„Надяваме се все повече игри да изследват как уютът може да съществува паралелно с напрежението, меланхолията или дори страха, и които да си играят с очакванията на играчите“, казват те. „Вярваме, че разработчиците в пространството не се страхуват да създават игри, които провокират мисленето. Съвременният свят е прекалено ориентиран към улесняване на живота на хората. Уютни, мрачни, провокиращи мисълта игри – това се надяваме да видим“.

А когато разработчикът на Outbound Тобиас Шнакенберг гледа към бъдещето, той вижда миналото като стабилна основа. Голяма част от бъдещето ще се гради върху същите основи, които са осигурили популярността на миналото. 

„Вярвам, че ще има повече уютни игри, които карат играчите да се изразяват, да изграждат собствени пространства и да оформят света около себе си“, казва той. „Много играчи искат да имат място, където могат просто да съществуват без напрежение или съревнование“.